Защо маракуята се нарича плод на страстта? Още един маркетингов трик?

Думата „маракуя“ се превежда на английски по много уникален начин – маракуя. Означава „плод на страст“. Какво е накарало биолозите - хора на науката - да приемат тази ярка метафора като официално име на цяла група растения? Нека да го разберем.

Нека се опитаме да мислим логично

Предлага се интуитивно разбираемо обяснение - казват, че маракуята е толкова вкусна, че след като я опитате веднъж, е трудно да устоите да я опитате отново. Ще искате да усетите експлозивния вкус и аромат на сочна каша отново и отново, забравяйки за всичко.

Или може би маракуята, подобно на много други тропически плодове, е призната за афродизиак? Тук думата „страст“ би била подходяща. Но не - това са просто популярни вярвания, които, уви, не са потвърдени от учените (но те са проверили!).

Правилният отговор може да се намери, като се заровите в етимологични речници, справочници по ботаника и отдавна забравени исторически доклади. Оказва се, че християните са имали пръст в името „плод на страстта“, което се е вкоренило в няколко езика!

Лабиринти на етимологията

Сега нека поговорим за всичко по ред.

Ето какво ще ви кажат биолозите:

Маракуя е името, дадено на плодовете на няколко вида лози от рода Passiflora. Този род има друго име - пасифлора. Всички лози от рода Passiflora (Пасифлора) са членове на семейство Пасифлорови.

Ето какво ще ви кажат историците:

През 16 век растенията от рода Passiflora, които тогава растат изключително в земите на далечния Нов свят, за първи път идват в Европа. Тогава те не бяха оценени заради плодовете, които просто не можеха да издържат на толкова дълъг транспорт. Не, въпросът е друг: пасифлората има изумително красиви цветя. Ярки, екзотични, те завладяха въображението на европейците, свикнали с незабележимите растения на техните географски ширини. Отначало доблестни пътници ги донесоха изсушени между страниците на книгите, а по-късно, когато семената започнаха да се доставят в Стария свят, местните градинари се опитаха да отглеждат тропически лози в оранжерии. Нещата рядко напредват отвъд цъфтежа - отглеждането на такива растения изисква специални умения.

Заслужава да се отбележи, че по това време не е имало име „пасифлора“. Тогава тези лози се наричат ​​granadillas (преведено от испански като „малък нар“).

През 17 век изображение на прекрасно цвете гранадила попада в ръцете на един известен италиански католик Джакомо Бозио. Духовникът, прехвърлил седмото десетилетие, го погледна от друг ъгъл, виждайки не красота, а символика. Вдъхновен от търсенето на Божието провидение в едно отвъдморско цвете, той посвещава цял доклад на това, озаглавен „Della Trionfante e Gloriosa Croce“.

Основната теза на работата на Джакомо Бозио е следната: цветето гранадила е въплъщение на страстта на Христос. Външният венец от венчелистчета символизира трънения венец, а 72-те коронални нишки на вътрешния венец символизират броя на тръните върху него. Стигмите на пестика са гвоздеите, с които ръцете и краката на Спасителя са били приковани към кръста, тичинките са петте рани, останали по тялото Му. И дори жлезите, които могат да бъдат намерени на обратната страна на листа, Джакомо смята за въплъщение на 30-те сребърника, получени от Юда за предателството му.

Каква фантазия имаше този старец! Вероятно тази история е още една причина да се замислим за това, че всеки човек вижда в нещата около себе си това, което иска да види. Както и да е, брат Джакомо беше уважаван човек и ботаниците се вслушваха в мнението му, наричайки рода на лозите думата „пасифлора“ (лат. passio – страдание и flos – цвете).

Ето какво ще кажат лингвистите за това:

В много езици думите „страст“ и „страдание“ са тясно преплетени. Така че на руски "страстите Христови" са страданията на Спасителя.

В руската специализирана литература вместо термина "пасифлора" се използва името "пасифлора". Тази дума е проследяваща хартия от латинската passiflora, тоест буквален превод. Както можете да видите, думата „страст“ е преминала много езикови граници и времеви граници. Няма майтап - пет века!

Да се ​​върнем към нашето време

„Деца на 21 век, вашият нов век започна“... Хотелите от Стария свят, религиозните фантазии на католиците и жаждата на уважавани биолози за красиви метафори сега изглеждат като нищо повече от стари легенди. Но опитните търговци все още обичат да примамват клиенти със закачливи имена. Така че маракуята често се представя като „плод на страстта“. Със сигурност ще ви обещаят и „игриво настроение“, „насладете се на десерт“ и ще намекнат за приятен завършек на романтична вечеря. Е, защо не се поддадете на този ред на мисли? В края на краищата, във всеки случай маракуята е вкусен плод с умопомрачителен тропически аромат, който всеки трябва да опита!